Върху скалист хълм, на около 3 км западно от съвременния град Шумен, се издига Шуменската крепост,защитена от три страни с непристъпни склонове и здрави стени. Съветвам ви непременно да посетите това място! Шуменската крепост е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно, без почивен ден. На входа има печат. Към крепостта функционира и музей. 

ИСТОРИЯ                                                                                                                                                                                                                                                              На 3 км. западно от град Шумен се издига едноименната крепост. Две са версиите за названието на твърдината. Едната е свързана с шумата, която обилно стелят есенно време околните широколистни гори. Други смятат, че крепостта е изградена от цар Симеон и е била наречена на името му, което на старобългарски се произнасяло като "Шумейон". Как ще се разреши спорът между езиковедите, поне засега не е ясно. Едно е сигурно - че крепостта е изградена много преди царуването на Симеон Велики (889-927). Съвременният град възниква след ХV век в подножието на хълма, а крепостта е напусната и повече незастроявана. Затова археолозите успяха да я разкопаят почти изцяло. Крепостта Шумен е единствената, в която можем да наблюдаваме не само стените, но и жилищата на средновековните ни предци, както и уличната мрежа. И Шумен, както почти всички големи наши градове, има античен тракийски, римски и византийски предшественик. Но крепостните му стени, преодолени или от аварите през VI век, или от славяните в началото на VII век, не са просто поправени и заздравени от българите, а заменени от стени, изградени от неколкостотинкилограмови квадри. С такива са построени и зидовете на Плиска и Преслав. По много от блоковете са нанесени същите рунически знаци, каквито виждаме и по каменните грамади на първата българска столица. Това означава, че крепостта Шумен е построена в първите десетилетия на българската държава. Огромните усилия за изграждането й пък свидетелстват, че на нея са възложени важни функции в отбраната на страната. Главен враг на България на юг е Византия, а най-краткият път на армията й към столицата ни Плиска е по линията Цариград - Одрин - Маркели - Върбишки проход - Преслав - Шумен - Плиска. За да затруднят настъпващата византийска армия, българските стратези изграждат четири мощни крепости по този път. Това са Маркели, Преслав, при днешното село Хан Крум и Шумен. Врагът първо е трябвало или да "прегризе" отбраната на крупните им гарнизони, или да ги заобиколи и остави в гърба си. Обикновено сме спирали византийците още при Маркели. Единственият случай, когато най-южната ни крепост е превзета и нашествениците преминават прохода, е походът на Никифор през 811 г. Но той закъсва още при Преслав, а гарнизоните на Плиска, Шумен и Хан Крум затварят прохода зад гърба му. Крепостните стени на Шумен служат почтено и на Втората българска държава. Няма сведения в средновековната литература градът да е превзет от враг. Дори по време на страшните татарски нашествия в 1271 - 1277 г. градът и крепостните му стени остават непревземаеми. Неизвестен книжовник е излял мъката си върху камък, заявявайки, че от високо (т.е. от крепостта) наблюдава злочинствата на "безбожните татари". Надпис е запазен и от времето на цар Иван Шишман, изсечен от висш царски служител, дошъл навярно на инспекция в крепостта. Османците, превзели града през 1388 г., на първо време запазват крепостта и настаняват в нея силен гарнизон. Това се налага от факта, че завоеванията им на Балканите още не са сигурни. Опасенията на турците са основателни - през 1444 г. кръстоносната армия на полския крал Владислав Варненчик атакува крепостта и след яростна битка избива гарнизона му. Но към края на ХV век всички балкански държави са победени, а ислямската агресия достига стените на Виена. Останала в дълбокия тил на Османската империя, крепостта става ненужна и постепенно е изоставена. А от каменните блокове на стените са изградени казарми, джамии и бани в съвременния град.