Sunday, Apr 14th

Last update08:00:00 PM GMT

You are here: НОВИНИ Новини 22-та национална конференция „България в световната история и цивилизации“

22-та национална конференция „България в световната история и цивилизации“

E-mail Print PDF
23781943_1125351160933700_1091989171_n
23770002_1125351187600364_1682023764_o
23798165_1125351257600357_1295084297_o

Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА“ със съдействието на Община Варна организира 22-та национална конференция „България в световната история и цивилизации“, която ще се проведе на 25 и 26 ноември 2017 г. в Пленарна зала на общината.

Започваме в навечерието на форума с представяне на три нови книги за богомилството, чиито автори участват с доклади в програмата на конференцията. Това са Христо Буковски – книгите „Отключените пътища на богомилите“ и „Разчетени послания“ и Веселина Вачкова – „Богомилската алтернатива“. Срещата с двамата задълбочени изследователи на богомилското учение, на тайните, които все още крие това важно явление в духовния живот на българите и неговия широк отзвук в средновековна Европа ще се състои в Концертна зала на Радио Варна от 18 ч. на 24 ноември. В програмата на конференцията ще чуем техните доклади „Съдбата на Одесоската църква и скитските монаси“ на В. Вачкова и „Защо императори траки налагат християнството в Рим“ на Хр. Буковски.

В конференцията участват с нови проучвания над 30 изследователи от Варна, София, Русе, Разград, Пловдив, Силистра, Казанлък, Шабла. В края на съботния ден известният етнолог Стоян Райчевски ще представи своето изключително интересно изследване в книгата „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия“. Наред с археологията, историографията, лингвистиката – през последните години етнологията предоставя нови аргументи за древния автохтонен произход на българския народ и голямото наследство от знания, запазено в българската фолклорна традиция. Етноложка тема ще представи д-р Юлия Боева от София, свързана със значението на древните изображения на свастиката и други  въртящи символи, наследени в българската шевица. През септември тази година се състоя първият фестивал на шевицата в гр. Белослав, организиран от членовете на нашето сдружение и изследователи на българската везбена традиция Славян Стоянов, Дима Тодорова и д-р Росен Гацин (председател на ч-щето в Белослав), подкрепени от общинското ръководство на града. Този фестивал се превърна в голям празник на българския творчески дух и ще бъде представен в програмата на конференцията от Славян Стоянов. Продължаваме да привличаме съвсем млади изследователи за участие в нашия форум и да ги подкрепяме в тяхната работа. Отново даваме думата на група ученици от Хуманитарната гимназия – Варна, които от години провеждат теренни проучвания на  фолклорното наследство в с. Аспарухово, Варненско. Тяхното изследване под ръководството на Елеонора Николова и Марина Стоилова е  в областта на културната антропология и се стреми да представи начините на мислене, възприятията и представите на младите градски хора за фолклорния свят, да разкаже за онази културна среща, която се случва в Аспарухово. Освен тях, две осмокласнички от Разград ще ни представят компютърна разработка „Символиката на капанските шевици“, с която печелят престижно място в национална олимпиада. Етнолога д-р Ирена Янчева от Пловдив включваме с темата „Тракийският Херос в контекста на културните влияния от Балканите към Египет (вяра, почитания, иконография). От пловдивските изследователи в програмата участват археологът Андрей Иванов – „Олтарни плочи с нотопис от Родопите“ и Константин Каменов – „Етнонимът БЪЛГАРИ в историята“. В етноложкия блок участва и потомственият дърворезбар от Трявна Уста Дарин Божков, който ще разкаже за енергийните хармонизатори в старата българска къща.

Най-добрият изследовател на тангризма като част от духовния път на българите – Спас Мавров от Казанлък, ще изнесе доклад на тема „Храмът на Тангра“. Проф. д-р Христо Смоленов ще представи „Космометричният проект на Омуртаг и Симеон и неговите варненски корени“.  Доц. д-р Димитър Димитров прави обзор на зараждането и актуалните възгледи по хипотезата на проф. Петко Димитров за Потопа в Черно море преди ок. 7000 години. Праисторическата тема продължава да разработва Светлозар Попов от Варна, който търси „Втори център в генезата на Западнопонтийската праисторическа култура”. С откриването на Варненския некропол преди 45 години и неговите артефакти е свързано изследването на екип от ТУ и археолози от музея, което ще бъде представено от инж. д-р Йордан Бояджиев „Златните изделия във Варненския некропол – състав, макроструктура и технологични особености”. Ще отбележим 120-годишнината от създаването на Военноморската база във Варна с разказа на о.з. капитан-лейтенант Пламен Петров за важните моменти от нейната славна история. Съвременен поглед към темата за диалога между културите и популяризирането на културно-историческото  наследство ще даде д-р Даниела Тодорова от гр. Шабла. Историкът Петко Добрев от Силистра идва с тема-продължение – „История на българите в Европа (V – X век) през погледа на исторически извори от български произход” , второ допълнено издание на неговата едноименна книга.

            В неделната програма ще чуем обзорното изследване на Тодор Ялъмов от Института за древни цивилизации „Медицинските и духовни знания в хилядолетната история на българите”. Историкът Костадин Костадинов от години участва в нашата конференция с темата за съдбата на българските общности в страните извън днешните граници на България, а това лято подготви изследване „Българските културно-исторически паметници в съседните балкански държави”. Предстои книгата му да излезе от печат, той ще направи представяне в аванс в неделната програма. В тази посока е и докладът на журналиста Цветан Томчев, който многократно е предизвиквал възхищението на варненската аудитория с документалните филми, които правят в съавторство с колегата му Максим Караджов. Преди десетина години те показаха на нашия форум филм за българите от областта Гора в Албания – гораните – тема, която нашумя порез последния месец. Тази година Томчев е провокиран да сподели своите наблюдения около събитията, свързани със събора на българите при гроба на кан Кубрат в Малая Перещепина – Украйна.

            „Храмът на Богинята майка Понтика в Балчик” е докладът на Екатерина Пейчева – един от организаторите на тази конференция през годините, която ще разкаже какво се случва с този археологически паметник след неговото откриване. Варненската тема в програмата е представена от още четири интересни доклада. Изкуствоведът Румяна Иванова ще представи изследването си за Кирил Шиваров по повод 130 години от рождението му, с което приключва поредицата от събития, посветени на големия скулптор. Християн Облаков продължава да ни запознава с поредицата видни варненски архитекти – този път с книгата си за Стефан Венедикт Попов. „Родовата памет – част от националната памет. Родово проучване с начало 1720 г.” ще представи Валентин Давидов от Варна. Ще дадем възможност на две студентки магистратура в специалност „Туризъм“ да споделят мисли по темата, която ги вълнува –  „Знаци на историческата памет в дестинация Варна и културният туризъм”.

            И тази година националната историческа конференция дава възможност на варненската публика да се срещне с десетки български изследователи, да чуе резултатите от техните проучвания, да участва в дискусиите с тях и да получи отговор на своите въпроси.

Програмата на форума е публикувана в сайта www.istor-konf-varna.com
ФБ страницата Сдружение „България – дух и култура ”
За контакт: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it
Даниела Василева, председател на Сдружението, тел. 0878706498
Пресконференцията ще се състои на 22.11.2017 г. в Артсалон на Радио Варна от 11 ч.